Feeling Good

Господ е пушач на пури

2010-05-15T11:10:00.007+03:00

Господ е пушач на пури,
виждам сивите му облаци,
знам, че пуши дори нощем
като мен, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан",
виждам сините ти извивки,
които понякога ме просълзяват,
ти си господарят ми след Господ.

Господ е пушач на пури
и точно той ми каза,
че димът отвежда в Рая
и аз го знам, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан"
и без тях си нещастна.
Отвори очи на лунната ми светлина
за любовта на Господ.

Господ е пушач на пури.
Близо съм до теб, далеч от него,
искам те за цял живот
разбери ме, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан".
И искам да видя последната
да гори в дъното на очите ми.
Обичай ме в името на Господа.

Господ е пушач на пури.
Близо съм до теб, далеч от него,
искам те за цял живот
разбери ме, скъпа моя.

Серж Генсбург

Раздвоена

2010-03-01T10:26:00.007+02:00

И ето сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена- невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи- две звездни езера
и устни- лунна светлина.
Ти мила си и нежна, чиста красота,
уханието свежо владее те в нощта.
Жевееш без дихание, целуваш без желание,
но нима не искаш да отпиеш от копнежа на смъртта.
Аз имам господар и той е звяр.
Сърцето му гори в огъня на черния стражар.
Той не може да обича, да се смее
и живее там, дето твоят свят вилнее.
Аз подвластна съм на тази дяволска магия
и моята душа обвита е във въглена стихия.
Опасна, страстна, властна- това е мойта орисия.
Робиня в черно аз да бъда
и от кошмара на смъртта да не се събудя.
Защо не мога аз да бъда с теб приятелка добра
и всеки път, когато спусне се отново мракът,
да се сливаме в една вълшебна ангелска душа,
а не както до сега; разделени от мига,
в който ставаме една жена...

Лъжа

2010-02-01T09:31:00.005+02:00

Красива нощ, цигарен дим,
тела преплетени в екстаз
а после ще се раделим.
Няма бъдеще за нас
не ме помоли да остана,
ала и аз не пожелах.
От тази нощ какво остана?
Скъп спомен или шепа грях?
Вървя и паля си цигара,
отново сама съм под дъжда,
като цигарата изгарям.
Защото съм една лъжа!

Обичам мъжете

2010-01-17T09:37:00.004+02:00

Обичам мъжете,обичам ги лудо.
За мене мъжете са някакво чудо.
От сутрин до вечер готови за мене,
С букети цветя да стоят на колене.
Обичам,когато в мрака ме викат,
На задна седалка с любов да ме тикат.
Обичам дори и на преден капак,
В нощта да го правим и още и пак.
Обичам мъжете герои и мачовци,
Обичам ги даже да са и палячовци.
Обичам мъжете четящи “Плейбой”,
Готови за мене да влязат в двубой,
Дори и онези с дълбоки джобове,
Широко скроени,не някакви сноби,
Които но бара ме черпят с уиски.
Обичам ги крейзи и секси и риски!
Обичам мъжете макар и да зная,
Че утре с приятели пак ще се хвалят,
Как час само минал в лутане,
От първото здрасти до второто чукане.
Обичам мъжете с голямо либидо.
Обичам дори и мечтатели луди,
Които не спират за секс да говорят,
Дори и да лъжат-не искам да споря.
Обичам мъжете стръвта да захапят,
Обичам да гледам как жените ги стапят,
Обичам мъжете така че простете,
Че те си загубват по мен умовете.

Изповед

2010-01-06T15:11:00.010+02:00

А аз те търсих, и почти нарочно.
Почти не вярвах,че ще те намеря.
Бях пълен с грешни мисли.
И те търсих.
Във тази дневна нощ,в която светеше
Голяма слънчева луна отгоре.
Ти ме погледна със вечерен поглед
И имаше най-утринните устни,
Които съм целувал някога...
И чак тогава аз се сетих вече-
И все пак те попитах как се казваш.
-Любов.
-Ах,да.Любов!
Аз бях забравил.
Здравей,Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш?
Може ли да вляза?
Ах,този вход е тесен както някога.
С това автоматично осветление.
И подът пее тихо под краката ми
Една възбуждаща,банална песничка:
„Bonne chance,cherie,bonne chance.”
Това е стаята...
Леглото е почти домашно,
Помниш ли-тук някога май имаше пиано?
Ти се събличаш.Колко си пораснала все пак,Любов!
Все пак Любов ли казах?
Любов ли беше името ти древно?
А аз почти те бях забравил вече.
2
Как странно е това взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ
През твоето прозорче без пердета.
Ти си загадъчна във свойта опитност,
Ти си самоуверено безпомощна,
Когато искаш да ме изненадаш
С това,че си съвсем,съвсем различна.
Любов,ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти са черни-навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?
Знаеш ли,
Ти пак си същата съвсем еднаква си.
А аз съм друг,
А аз съм друг.
Любов.
Ти плачеш-аз не вярвам на сълзите ти,
Не вярвам на ръцете ти,
На устните ти,
На тялото не вярвам
И на думите.
И нищо,нищо няма да ти кажа.
На тръгване...
На тръгване от теб.
3
Как да повярвам в теб?
Ще ме научиш ли?
Как да изтрия от устните си-устните на всичките,
Които си целувала?
Как да отскубна с пръстите си-пръстите
На всичките,които си прегръщала?
Как да премахна с думите си-думите
На всичките,които са те викали
Фамилиарно весело по име?
А името ти е почти измислица.
Аз тръгвам пак по стълбите
С това автоматично осветление.
На светло-тъмно-светло-тъмно-светло-
Под странното добро взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ.
Усмихвай се.И аз ще се усмихвам.
А може би пак ще се срещнат някога.
На някоя безлична дневна улица.
Вечерните ни уморени погледи.
И може би тогава ще сме истински
И ти,
И аз.
Наистина е весело.
Наистина до болка ми е весело,
Че пак...
И все пак тръгвам да те търся и може би ще те намеря някога.

Край камината

2009-12-05T12:51:00.004+02:00

В една дъждовна вечер край камината,
в една самотна хижа в планината,
вглъбено се опивах с чаша вино
и с пламъците спорех за тъгата.
Под звуците на моцартови ласки
в нозете на гредите поопушени,
кръстосани под покрива разпятия
таяха мисли нивга неизслушани...
Внезапно на вратата се почука
и стреснат се завърнах от незримото
запътих се забързан да отворя
покапах си и ризата със вино...
И там на прага, мокро изненадана
треперейки ме гледаше блондинка
засукана такава, издокарана
и с блузка силиконово надигната.

Камината тъчеше хладни сенки,
по миглите спиралено начернени
налях и чаша вино, да се сгрее
в креслото ми изтъркано поседнала.
-Не пия вино. Няма ли уиски?
-ме стресна изненадващо жената
-Не, нямам.- отговорих аз подтиснато
неловко свит на стола до стената.
- Колата се повреди на завоя
а нямам и обхват за ДжиЕсЕм-а
видях, че свети тук и ще ви моля
да звъннете да дойдат да ме вземат...
-Да звънна? От къде? Тук няма линия,
ни електричество, вода, удобства,
камината, два реда прашни книги
дъждът в гората, питащото после..
-Обичате ли Моцарт-я попитах-
и дъх стаих отпивайки от виното.
-Дизайнера ли? Много ми е постен,
Версаче и Армани предпочитам...

Усетих как студа нахлу през празното,
и някак се огънаха гредите,
не бяха вече кръстове показващи
а стонове на чувства неизпитани,
и крясъци на сгърченото минало,
покрито от платно на едри паяци,
изпили същността на неоткритото
погълнали копнежа по незнайното..

По Dean Moriarti

Око

2009-11-19T09:51:00.005+02:00

Око наднича под леглото.
На леглото шибат се с отворени очи.
Очи ме дебнат в тъмнината.
От този поглед много ме боли.

Очите ми сълзят и сълзите капят.
През ръждивата мазилка дим смъди.
Ръка без нокти драпа, драпа.
Гледат вцепенено две изцъклени очи.

Пружини скърцат, някой стене.
Друг го гледа и пъхти.
Но махнете! О, махнете.
От мойта стая всички, що са белнали очи.

Когато тя изписка,
Погледнах ги на моето легло.
И пак, сърцето ми във ужас сви се -
Отдолу се оглеждаше око едно.

Дъжд

2009-10-30T08:33:00.003+02:00

Дъждът вали, забързано отмива
прахта натрупана отвън.
Порой по улиците се излива
и падат капките със звън.

Като камбанки чудна песен пеят,
редят ми мантри за покой,
душата ми те искат да полеят
да няма спомен от застой.

И всяка капка ме измива
от лоши спомени и суета.
Напомня ми, че аз съм жива
И трябва да се радвам на дъжда.

От Сто години

2009-10-24T09:33:00.006+03:00

На есента във жълтото съм влюбена.
Във малките слънца изгрели по дърветата.
Във светлината мека по пътеката,
тъй жълта от листата на дърветата.

Кралица съм, богиня съм в уханен златен храм.
На есента съм жрицата, листата ме целуват с плам.
За кратко любовта е споделена, до падане на първата слана.
Зима, пролет, лято ….
и по пътеката, под дърветата ….
среща нова с любовта.

Фиеста

2009-10-16T09:17:00.002+03:00

И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.

И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.

ЖАК ПРЕВЕР

Сладка въздишка

2009-10-07T06:50:00.002+03:00

Сексуалните фантазии са пряко свързани с либидото,
а либидото е способността ти да правиш секс и да извличаш
удоволствие от него.
"Животът е цигарен дим през страстни устни."

Черна дантела, копринен чорап,
бавно се плъзгат в нощния мрак.
Бяло коляно плува в лъчи,
пръсти разплитат дълги коси.

Парещи устни тихо без шум
нежно катерят мраморен хълм.
Тръпка прелива в топло море,
стон се прокрадне, после замре.

Упойващ мак листа разтваря
и лава - тръпнеща уста,
уханна на енигми стари,
жестокост, залиняла в сладостта.

Зелени струни - фибри млади,
безброй разголени стебла
под свирещ вятър, гладен, жаден,
раздиращ ги с език като пила.

Наострен с капките сребристи,
настръхнали във върхове,
във акт, почти самоубийствен,
във който камикадзе се закле.

Диханията сетне спират
и няма образ същността,
във едностайната квартира
вселена свива се пред Взрива.

Копринени устни

2009-10-03T10:38:00.003+03:00

А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.

През прага е спокойното ти дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.

А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях...

Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !

И устните ми още са копринени...
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вън заваля...

Похот

2009-09-30T13:53:00.004+03:00

Откраднат лъч -
червена стая
завесите висят
до леглото в края.
Прах на облаци -
въздух няма.
Врата и ключ
лъжа, измама.
Самотен вик
отчаян плач
сърдечна болка -
отново здрач.
Превърта ключ,
вратата скърца
стъпки мъжки
подлеца бърза.
Минава миг -
ехиден смях,
детски вик -
това е грях.
Повторен вик
борба и край
кръвта се стича
от подлеца май.
Къдрици разпилени
и рокля в кръв
душата умърсена
тяло - стръв.
Познати стъпки
врата и ключ
червена стая
безнадежден лъч...

Среща

2009-09-26T14:15:00.001+03:00

Дали аз закъснях, или БТК дропеше?
Дали аз закъснях, или ти си на SUN?
Дропна като приказка, което ни свързваше…
Дропна като с траурен звън.

А в канала редят ли, редят ли се кикове,
Посветени на някой тъпак.
Аз не чакам за Private, не чакам но моля те:
О, моля те, ти пиши ми по-бързо все пак.

И тогава във чата, ще бъдем пак двамата
Ще си Pastе-нем всичко отново за миг.
Ще се срещаме в логове, скрити зад Nick-ове
И ще тръгнем по-своя път… Alone!

Отново за леглото от рози

2009-09-26T13:50:00.004+03:00

Легло от рози е застлано
в стаята изпълнена със сумрак.
Леглото чака своите стопани
тела да преплетат в горяща, дива страст.

Това легло с червени рози
в мечтите е на хиляди жени,
с представата за него те заспиват,
а обградено е със мрежа от лъжи.

Легло от рози, тъй желано...
но розите дали са със бодли?
Телата и душите се белязват,
на чужди рози любиш ли се призори.

Къмпинг

2009-09-26T11:36:00.002+03:00

Дълбокото дихание на юли,
тополите край плажа,
ръкомахането им,
жената с виолетовия ирис,
събираща остатъци
от морски обитатели,
сърфистът мускулест
и мързеливото му куче,
пачангата на ветровете,
изгревът
и всичко, с изключение на шамандурата,
напомняше за теб.
И те видях -
въздишаща,
сърфираща,
събираща
на утрините виолетовия блясък
и дълго
ръкомахаща
за сбогом.
На мен!
И бях единствената
шамандура, към която
не гледаха
очите
на спасителя!