
Дъждът вали, забързано отмива
прахта натрупана отвън.
Порой по улиците се излива
и падат капките със звън.
Като камбанки чудна песен пеят,
редят ми мантри за покой,
душата ми те искат да полеят
да няма спомен от застой.
И всяка капка ме измива
от лоши спомени и суета.
Напомня ми, че аз съм жива
И трябва да се радвам на дъжда.
Дъжд
Дъжд
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар