От Сто години

На есента във жълтото съм влюбена.
Във малките слънца изгрели по дърветата.
Във светлината мека по пътеката,
тъй жълта от листата на дърветата.

Кралица съм, богиня съм в уханен златен храм.
На есента съм жрицата, листата ме целуват с плам.
За кратко любовта е споделена, до падане на първата слана.
Зима, пролет, лято ….
и по пътеката, под дърветата ….
среща нова с любовта.