Копринени устни

А устните ми още са копринени, 
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.

През прага е спокойното ти дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.

А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях...

Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !

И устните ми още са копринени...
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вън заваля...