Къмпинг

Дълбокото дихание на юли,
тополите край плажа,
ръкомахането им,
жената с виолетовия ирис,
събираща остатъци 
от морски обитатели,
сърфистът мускулест 
и мързеливото му куче,
пачангата на ветровете, 
изгревът
и всичко, с изключение на шамандурата,
напомняше за теб. 
И те видях -
въздишаща,
сърфираща,
събираща
на утрините виолетовия блясък
и дълго
ръкомахаща
за сбогом.
На мен!
И бях единствената
шамандура, към която
не гледаха 
очите 
на спасителя!