Господ е пушач на пури

Господ е пушач на пури,
виждам сивите му облаци,
знам, че пуши дори нощем
като мен, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан",
виждам сините ти извивки,
които понякога ме просълзяват,
ти си господарят ми след Господ.

Господ е пушач на пури
и точно той ми каза,
че димът отвежда в Рая
и аз го знам, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан"
и без тях си нещастна.
Отвори очи на лунната ми светлина
за любовта на Господ.

Господ е пушач на пури.
Близо съм до теб, далеч от него,
искам те за цял живот
разбери ме, скъпа моя.

А ти пушиш само “Житан".
И искам да видя последната
да гори в дъното на очите ми.
Обичай ме в името на Господа.

Господ е пушач на пури.
Близо съм до теб, далеч от него,
искам те за цял живот
разбери ме, скъпа моя.

Серж Генсбург

Раздвоена

И ето сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена- невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи- две звездни езера
и устни- лунна светлина.
Ти мила си и нежна, чиста красота,
уханието свежо владее те в нощта.
Жевееш без дихание, целуваш без желание,
но нима не искаш да отпиеш от копнежа на смъртта.
Аз имам господар и той е звяр.
Сърцето му гори в огъня на черния стражар.
Той не може да обича, да се смее
и живее там, дето твоят свят вилнее.
Аз подвластна съм на тази дяволска магия
и моята душа обвита е във въглена стихия.
Опасна, страстна, властна- това е мойта орисия.
Робиня в черно аз да бъда
и от кошмара на смъртта да не се събудя.
Защо не мога аз да бъда с теб приятелка добра
и всеки път, когато спусне се отново мракът,
да се сливаме в една вълшебна ангелска душа,
а не както до сега; разделени от мига,
в който ставаме една жена...

Лъжа

Красива нощ, цигарен дим,
тела преплетени в екстаз
а после ще се раделим.
Няма бъдеще за нас
не ме помоли да остана,
ала и аз не пожелах.
От тази нощ какво остана?
Скъп спомен или шепа грях?
Вървя и паля си цигара,
отново сама съм под дъжда,
като цигарата изгарям.
Защото съм една лъжа!

Обичам мъжете

Обичам мъжете,обичам ги лудо.
За мене мъжете са някакво чудо.
От сутрин до вечер готови за мене,
С букети цветя да стоят на колене.
Обичам,когато в мрака ме викат,
На задна седалка с любов да ме тикат.
Обичам дори и на преден капак,
В нощта да го правим и още и пак.
Обичам мъжете герои и мачовци,
Обичам ги даже да са и палячовци.
Обичам мъжете четящи “Плейбой”,
Готови за мене да влязат в двубой,
Дори и онези с дълбоки джобове,
Широко скроени,не някакви сноби,
Които но бара ме черпят с уиски.
Обичам ги крейзи и секси и риски!
Обичам мъжете макар и да зная,
Че утре с приятели пак ще се хвалят,
Как час само минал в лутане,
От първото здрасти до второто чукане.
Обичам мъжете с голямо либидо.
Обичам дори и мечтатели луди,
Които не спират за секс да говорят,
Дори и да лъжат-не искам да споря.
Обичам мъжете стръвта да захапят,
Обичам да гледам как жените ги стапят,
Обичам мъжете така че простете,
Че те си загубват по мен умовете.

Изповед

А аз те търсих, и почти нарочно.
Почти не вярвах,че ще те намеря.
Бях пълен с грешни мисли.
И те търсих.
Във тази дневна нощ,в която светеше
Голяма слънчева луна отгоре.
Ти ме погледна със вечерен поглед
И имаше най-утринните устни,
Които съм целувал някога...
И чак тогава аз се сетих вече-
И все пак те попитах как се казваш.
-Любов.
-Ах,да.Любов!
Аз бях забравил.
Здравей,Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш?
Може ли да вляза?
Ах,този вход е тесен както някога.
С това автоматично осветление.
И подът пее тихо под краката ми
Една възбуждаща,банална песничка:
„Bonne chance,cherie,bonne chance.”
Това е стаята...
Леглото е почти домашно,
Помниш ли-тук някога май имаше пиано?
Ти се събличаш.Колко си пораснала все пак,Любов!
Все пак Любов ли казах?
Любов ли беше името ти древно?
А аз почти те бях забравил вече.
2
Как странно е това взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ
През твоето прозорче без пердета.
Ти си загадъчна във свойта опитност,
Ти си самоуверено безпомощна,
Когато искаш да ме изненадаш
С това,че си съвсем,съвсем различна.
Любов,ти плачеш!
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти са черни-навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?
Знаеш ли,
Ти пак си същата съвсем еднаква си.
А аз съм друг,
А аз съм друг.
Любов.
Ти плачеш-аз не вярвам на сълзите ти,
Не вярвам на ръцете ти,
На устните ти,
На тялото не вярвам
И на думите.
И нищо,нищо няма да ти кажа.
На тръгване...
На тръгване от теб.
3
Как да повярвам в теб?
Ще ме научиш ли?
Как да изтрия от устните си-устните на всичките,
Които си целувала?
Как да отскубна с пръстите си-пръстите
На всичките,които си прегръщала?
Как да премахна с думите си-думите
На всичките,които са те викали
Фамилиарно весело по име?
А името ти е почти измислица.
Аз тръгвам пак по стълбите
С това автоматично осветление.
На светло-тъмно-светло-тъмно-светло-
Под странното добро взаимодействие
На Слънце и Луна във тази нощ.
Усмихвай се.И аз ще се усмихвам.
А може би пак ще се срещнат някога.
На някоя безлична дневна улица.
Вечерните ни уморени погледи.
И може би тогава ще сме истински
И ти,
И аз.
Наистина е весело.
Наистина до болка ми е весело,
Че пак...
И все пак тръгвам да те търся и може би ще те намеря някога.